EUR 1.9558
USD 1.8157
CHF 2.0822
GBP 2.3511
CNY 2.5324
you tube
mobile version

Имат ли пари банките на Европа

АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]

Въведете Вашият e-mail адрес, за да получавате най-важните новини на EconomyNews за деня на своята електронна поща.
E-mail
 

Имат ли пари банките на Европа

mail13:00 | 11.06.2010прегледи 1764 коментарикоментари 0


Джилиан Тет, в. Financial Times
Дали е време Европа да последва Америка и да проведе публични, детайлни стрес - тестове за банките си? Този въпрос е активно дискутиран на световните пазари и на трансатлантическата политическа сцена.
През последните няколко седмици едно осезаемо и нарастващо усещане на страх се надигна около европейската банкова система. Цените на акциите спаднаха. Тримесечният лихвен процент в долари Libor* се удвои, достигайки до 55 базисни пункта. Способността на банките от еврозоната да преобръщат търговски ценни книжа се стопи - преди седмица техните изключителни ценни книжа паднаха до $15 млрд. Подобно настроение на безпокойство формира и повишаването на овърнайт депозитите в Европейската централна банка до € 360 млрд. през тази седмица, което е своеобразен рекорд.
Нещо повече, ако попитате инвеститори или банкери да ви обяснят тази тенденция, отговорът обикновено се върти около липсата на доверие. Още по-интересна е нагласата че, балансите на банките от еврозоната са опасно непрозрачни, пълни с лоши ( или потенциално лоши) активи като рискови държавни облигации или наследени ипотечни облигации. Съществува и страх, че банките в еврозоната имат прекалено малко резерви, отчасти защото поддържаха далеч по-малко капитал в сравнение с американските си конкуренти през последните две години.
Американските власти в лицето на Тимъти Гайтнър оживено подчертават, че европейските им колеги през последните седмици събуждат страхове, подобни на тези, които имаше около американските банки през пролетта на 2009 г. Вашингтон, обаче, проведе публични стрес-тестове, публикува резултатите и принуди банките да увеличат капитала, с което обърнаха настроенията.
Нещо подобно се случи и в Япония преди около десетилетие, когато японското правителство също направи стрес-тестове на проблемните банки, макар и след многобройни провали.
И така, американците продължават да питат - защо Европа не направи същото? „Очевидно е къде е проблемът - но европейците изглежда не искат да го видят,” коментира наскоро фрустриран чиновник от Америка.
Може ли това да се промени? Някои анализатори определено се надяват на това. Преди седмица Марио Драги, управител на Националната банка на Италия, изрази публично подкрепата си за идеята, като отбеляза, че „решението на американското правителство да се заеме с тези ( стрес) тестове през миналата година и да ги публикува се е отразило положително, както на пазарите, така и на самите банки”. После Жан-Клод Трише, председателят на Европейската централна банка, разкри, че ЕЦБ обмисля стрес - тестовете, и направи интригуващ намек, че такива може да бъдат реализирани. „Очаквам да се проведе подобаващ дебат по темата,” обобщи Трише.
Но въпросът около 360 - те млрд. евро в момента, както и какво Трише и останалите лидери от еврозоната смятат за „подобаващ дебат”.
Когато САЩ направи стрес - тестове, бяха разкрити подробни данни около определени банки. Това обаче, не е същото, което лидерите от еврозоната обмислят. Австрийското, германското и френското правителства поставят условия пред прилагането на стрес - тестовете. Единствената страна от еврозоната, която изглежда ще въведе стрес - тестове по американския модел, и дори вече го направи, е Ирландия.
Защо другите не искат? Една от пречките е лесна за обяснение - германците и французите ненавиждат идеята да бъдат поучавани от американците (особено след като обвиниха Америка, че е причинила цялата банкова криза).
Втората, по-практична причина е, че някои европейски чиновници се страхуват да не предизвикат сътресения на пазара, ако стрес - тестовете разкрият, че отделни банки нямат достатъчно капитал, нито имат ясно решение за това как да запълнят дупката. Все пак европейската общественост е склонна да използва повече парите на данъкоплатците, за да подкрепя банки. Междувременно, капиталовите пазари са толкова нервни, че ще бъде трудно да бъде запълнена каквато и да е дупка само с частни средства.
Най-големият проблем си остава политически. Германското правителство точно успя да убеди населението да подкрепи непопулярния и скъп план за „спасяване” на Гърция ( и други страни от еврозоната) от фалит.
В този смисъл, е разбираемо, защо германските чиновници не искат да съобщят на избирателите си, че подготвят стрес - тестове, за да се справят с потенциалната опасност от един да речем гръцки фалит. От друга страна, ако Германия не се включи в сценария за стрес - тестовете, ще загуби доверие. Следователно „просто е политически невъзможно Германия да проведе стрес - тестове”, обобщи наскоро висш европейски чиновник.
Така стигаме до същността на капана на еврозоната. Ако Европа последва Америка и направи публични стрес – тестове, има вероятност да бъдат провокирани политически и пазарни конвулсии. Но, ако еврозоната, не осъществи стрес- тестовете, ще се стигне до ситуация, подобна на тази от Япония през 90 - те, а именно - световно опустошаване от корозивно инвеститорско безпокойство, недоверие на пазарите и плахо подхлъзване на цените на активите.
Може би все пак по-хитрият Жан - Клод Трише ще намери начин да избегне капана, когато ЕЦБ най- накрая реши да проведе „подобаващия дебат”. Но не разчитайте много на това. Нищо чудно, че американците са толкова фрустрирани, а инвеститорите - толкова притеснени.


*LIBOR (съкращение от London Interbank Offered Rate) е усреднен лихвен процент, отразяващ лихвите, по които банките предлагат негарантирани заеми на лондонския междубанков пазар. Използва се като референтен курс за определяне лихвата при различни банкови операции


 
 
 
Коментирай
 
Име:

E-mail:

Текст:

Код за
сигурност:

Напишете символите в полето:




 
БЮЛЕТИН НА EconomyNews.bg